Манастир "Св. Живоприемен източник", с. Голямо Буково
Голямо Буковският манастир Св. Живоприемен източник е единственият действуващ манастир в Странджа. Намира се на 3 км. източно от с. Голямо Буково на приблизително еднакво разстояние от съседните села Кирово, Тракийци, Граничар, Варовник и Богданово. 58 км. е разстоянието до Бургас /през Средец/, 27 км. до общинския център гр. Средец.
Според предания, манастирът е построен през 12 в. върху основите на древно светилище. Святото място е посочено при съновидение, в което се явила св. Богородица на Коста Янов от Голямо Буково. Коста Янов боледувал дълго и оздравял, след като послушал съвета на Божията майка и се измил с водата, която и сега блика от извора под манастирската черква. Някои автори предполагат, че през 13-14 в. по тези места се е намирал Парорийският манастир, средище на църковното учение на исихастите.
Възстановяването на манастира започва през 1873г. и приключва през 1887 г. През 1903 г., благодарение на предприемчивостта на монаха Гай, който разменя манастирското стадо овце срещу 1016 дка обработваема земя от изселващи се турци, обителта се превръща в най-едрия земевладелец в този край на Странджа. Забогателият и укрепнал манастир построил нови стопански постройки, стария метох - внушителна двуетажна каменна сграда (в момента полусрутена), воденици по Бялата река и др.
До края на 80-те години на 20-ти век старите жилищни сгради на манастира са ползвани като пионерски лагер. Към 1990 г. манастирът и църквата са в руини, а сградите в окаяно състояние. От есента на 1990 г. манастирът отново започва да функционира като християнска обител, благодарение на йеромонах Евтимий от с. Росен (Бургаско), който е превърнал възстановяването му в лична мисия. Под неговото ръководство върху старите основи отново е издигната църквата, построена е жилищна сграда и манастирът започва нов живот. Църквата е изографисана, а стените на жилищната сграда също са изрисувани.
Обителта представлява комплекс от църква, полусрутен двуетажен каменен метох и едноетажна жилищна сграда. Манастирската църква е трикорабна псевдобазилика, построена за първи път през 1876 г. В олтарната й част се намира аязмото “Живоприемний източник”, за което се смята, че е богато на минерали и лекува редица болести. На 13 април, Светли петък, се отбелязва празникът на манастира - Живоприемен източник.
Манастирът е обявен за паметник на културата (през 1954 г.), като в момента е действащ мъжки. Йеромонах Евтимий е единственото духовно лице, което го обитава, като разчита на помощта на приютено местно семейство.